Придвижва се от хаоса напред
единствено умислената нота,
защото между нас си търси ред
за вярна застраховка на живота.

В торбичката на снощната луна
нахапаната ябълка се смее...
и устните ни няма за товар.
Каквото и да кажеш - ще посмея.

Каквото и да кажа, само ти
ще можеш можеш
мисълта ми да довършиш,
защото Бог отдавна разреши
на днешната ми радост...
да не мърда.