Страхува се от своя мимолетност
единствено нечетената книга,
в която изоставен е адресът,
а другото за търсене не стига.
На мото носят вечните окови
и шумен епилог е свободата.
Облича думи плашещата гордост
на рани съвършено непознати.
Отдавна са кръстосани езици,
които тъмнина опитомяват,
и може без дела онази мисъл,
защото светлината продължава.