Менят се златните нюанси
и всичките въздишки са различни
трошици слънчеви,
полазили
към бягащите мравчици
от грапавата обиколка.
Заклева се в прошарена вълна
нослето вирнато
на малкия часовник.
Калинките, дошли от две посоки,
събличат черните си точици.
Море от вярност пее на виновните
еднакви погледи.
Папури дирижират котвите
на срещнали се сили
и ронят се от зрелостта сами.
Щом изтрезнее залезът,
взривени от среднощна близост,
негодни са за после
розовите пуканки на изгрева,
мълчанието - с нежна поносимост,
и дишащото електричество.
С прозрачни намеци
живеещо говори
времето
на късните ни кожи...