Почива онзи вятър причудлив.
Не вдига тежък блян на раменете си
и може би на нощите дължи
размера възвръщаем на разчетите.

Обръща се безкрайният петак
и няма да си купи неспокойствие,
защото в светлината ти държа
резерви против маската си хорска.

Излишно звездочелите мъгли
се молят да ги доведем по модата,
в която всяка липса се укри,
щом дъх заприходи везни в Пагодата.

Навярно бял памук e осветен
в юмручето, което се тревожи...
И вече под черта е подреден
редът, а отпечатъкът е божий.

Луната няма общо с луд Париж
и приливите носят ме устойчиво.
Условно... аз сама се проверих -
активът и пасивът са от обич.