Безименен е коренът.
И не е липса,
в която сенките и отраженията властват.
Ако го има, битието чезне
между родилния ни глас и гласните.
Люлее се на есенната паяжина.
Отлита и се връща в нея...
вселената от светлина запазило,
защото чрез пространствата живее.
Не го делим на дялове
и части,
когато се издига и се спуска...
Не го намираме в случайни дати,
зависимо от истини и чувства.
Пред извора солта е на колене
и границите служат за измама...
А времето с душа е подредено,
защото няма нещо
да го няма.