Рисува зад затворени очи
изгреви, обещание, храм,
магически закон,
теб,
морето, което не си отива,
дори когато го оставям цялото
като въпрос и отговор,
за волята и разума...
И щом клепачите повдигне,
поема образи.
Промяната.
Претърсват мокри пеперуди
светлината,
напуснали бокалите
и орбитите си,
неразгаданото вълнуват,
писмо до себе си изпращат,
което ще получим,
ако нахраним жестовете на земята,
ако се приютим в местата,
които на нюансите
са кратни.
Когато го четем,
на теб ли ще приличам,
а ти на мен -
по начина, по който
шуми на восъка печатът,
по начина, по който
напълно е достатъчно
спасението с мед и мляко.