Запали изгревът прозорците
и равномерно
в открехнатите им криле потъна.
Река от нежност.
Пази дните - мои,
чувства,
а в гърдите ми е шумно.
Меката коприна - топлоока е,
виждам,
от очите ти прелива,
носи ме в извивките нарочно -
леко, мелодично, търпеливо
и зачева ритъм, дъх и форма.
Тихо !
Не приличаме на сенките.
Слънцето по кожа се подписва.
Всичко е, защото си до мен и...
Мога да говоря,
а не искам.