Изгубих те.
С ръцете си те изгубих.
С кожата.
С пулса.
С дъха.
В сънуващите си вени,
където ти водеше
два кислородни атома -
очите на времето...
при последната клечка кибрит.

Намерих те.
Смисъл в тълкуването.
За бряг.
За молитва.
За дом.
За оставане
в съзнателното изкуство
на случайните вдъхновения,
защото всяко едно мастило
е подпис на път.