Виж тази есенна пелена
от слънчевото доверие,
че няма да се разсеят
наметките на памука,
докато обличат нишки
гранчето прежда,
от бели пръсти пресукани.
Виж как върви, съвсем
непосредствено,
до нерва на бившите белези
копривена лапичка
и пие вятърът въздух
невидимо, лесно...
а кислородът е буден
от атоми.
Има какво да губи
цветната есен,
защото между листата
е топло и чисто.
Познах планетата си
на тази планета,
когато в скобите те подписах.
Как да излъжа снимката,
че звънчето е ерес,
дръзнало да запее в сянка
на кадифени камбани?
Мамя от страх и такт,
но не и тебе,
защото дъхът ми
(в зародиш ) е жив
и разгадан е.