Мрежа е водата
за въздишките на стомната.
Дъх задържат капките
за ситите очи на ехото.
Колко е еднаква жаждата
не сме запомнили.
Глътките горят за сладост,
минала през шепичка.
Глината се връща плахо
в линии по дланите
и запълва уликите,
нужни на добрия Господ,
а от нея всяка луда капчица
се изпарява
и отива на небето,
за да стане просяк.