Различните небета се подреждат
за много и за малко от каприза
по чудото на моята потребност,
без намек бегъл, че от теб зависят.

Така нетърпеливо се вълнуват
на лястовици щуращи крилете.
Цвърченето мушиците не чуват,
а в сянката ти Бог е благодетел.

Сега не трябва лесно да разбирам.
Допитвам се до своята усмивка,
дали е с теб, когато аз избирам
за времето ни смисъл да не искам.