Довери се мъничко на ината ми
да паля кибрита,
когато броиш клечките,
когато огънят от нежност се бави
между пръстите на ръцете.

Довери се зрящо
на половината от страха ми,
че бели са думите, силни и гласни...
Ако в част от тях почти се изгубим,
нарисувай ми песен за щастие.

Довери се още на точното време,
в което всички въпроси са гърбави...
И забрави, забрави за мене,
ако си тръгна,
преди да се върна.