Защото защото опази небето
и само драскулки
от тежки метални криле
скроиха за някакво време
лазурната кожа,
по копчета облачни
тих се изкачва човек.
Преслушал земята за пулса
ронлив на живота,
а в стъклена чаша загнездил
и черния дим...
Не пие, не плаче, защото... защото...
умре ли измислен,
прилича на истина само потопът,
а Ной на Титаник
се смее,
понеже е филм.