Не е фатална тази върволица,
в която сенките ни се преструват,
че смятат дните с огнени езици,
останалото време да лекуват.
Настъпан е на светлото мазолът,
когато силуетът се разпада
и тъмната му губеща природа
на миговете с нищо не допада.
А птичето в баланса на везната
с крилете си претенциите учи
възможностите колко са в графата,
когато нещо ключът не заключи,
та гледаме в очите си свободно.
Познаваме на преходното звяра...
Секундите владеем здравословно,
а те ни правят място в календара.