Така е лесно, лесно и удобно -
животът се живее наизуст
с каквото на екрана мине, дойде -
без граници, без глупости и трус.

Отчетливите пиксели в окото
разсейват ненаситния ни ум
и чувстваме се в зрелище, защото
хем никъде сме, хем сме много "съм".

Това го знае почеркът изкуствен
на Ал в недостижимата глава,
която сме създали, за да кръстим
на себе си въпроса след смъртта.

А простата ни радост мига, мига
и дебнем - за какво ли ще я бъде?
Прегъръщаме, които не достигаме.
Които са до нас, сме позагърбили.