Може да се види след ъгъла и преди него.
Дълго като "здравей" между прозореца
и вратата.
Струва ни се познато. Нали е отгледано
от една тишина, подпряна на лакът?
И сега се усмихва, защото не чака
да се скрием зад ново "кръгом"
и забрава.
Дръпва ухото на щастливата чакра,
на гласа безусловно се доверява.
Но какво ще му кажем? Нали не е паднало
от небето ни... заедно със звездите?
Изчислих колко радост без нас е радвало,
спестило вечната субективност.