Видял си страховете на очите ми
и всички мои цветни настроения...
Една светулка каца на везните.
Попива в светлината й приетото.
Така са голи верните ми истини,
че морски раковини с тях пируват,
но откъде...
Но откъде, кажи ми,
разбра коя сега ще стане друга?
Подреждаш ме по светлите извивки
на облаците, звездно умълчани...
Доверено, по женски, аз съм ниска
в божествения ти и нежен разум.
Преди да донеса вода на сенките
и устните ми с устни да хитруват,
вдигни ръка, за да погалим времето...
Целувам я. Ръката ти целувам.