От първото си сърце нямам спомен.
Гъделичка ме понякога
маршируването му.
Второто - с нищо не е виновно -
но нито ме вижда, нито ме чува.
Може би третото се извини за аритмията,
за смесените знаци от всички страни
на кръстовището...
С мен беше, накъдето и да го влачех.
Застигах го...
с важности от всички иронии.
И уж повърхностно, почти под кожата...
някакво следващо бъркаше времената.
Бъдещето отхвърляше - поради сложност,
миналото претърсваше, сегашното чакаше.
Неподозирано топло в сладките продължения
е сърцето, което само напред движи.
То не търси причини в гените
и не им спори. Грижа съм му.
Най-особено, стегнато в подозрения,
е сърцето, което чува, спъва се, пада.
Неизвестно как е по-младо от мен и
пораства, само когато ти вярва.
Днес го гледам колко е шарено,
а цветовете му тихичко парят,
докато слагам цветя във вазата
и шапките ни се наговарят.