След дъжда
розите са простили
обречеността на промяната.
Ароматът им в тишината попива.
Нито го има. Нито го няма.
Не откъсна око
пиршеството им дадено.
Вятър не обеща
пълнокръвни танци.
Сякаш клюмнали птичета,
натежали от истина,
ме посрещат цветовете им
многобройни и чисти.
И понеже земята е сигурна,
а пък аз съм случайна,
епитафията
ще стигне
за въздишка и тайна.