Проходилата мъничка следа
от шепота
е зряла и стаена,
а ангелите може би не спят,
защото ще сънуват
изкушения.
По-близо никога не съм била-
Безкраят не започва,
за да плаши.
В сеното щом намери се игла,
очите
неуморни са шивачи.
Тропосва важно вятърът черта
в загърбените
сто нюанса сиво,
а аз изслушах този свят - лъжа,
с героите,
които са фалшиви.
Сега обличам свои светове.
Луна като луната
се изпълва
и вкусната троха деля на две
с притихналия
в утрото ми гълъб.
И само най-прекрасното перо
с душата ми
над този свят ще литне...
И само то е в струните живот,
защото светлината им
е пипнало.