От пътища далечни ни събира
на изгрева окото в своя рай.
Избягалите нощни пръсти свирят
по струните на мека светлина.
В закрилата на пеещата сянка
небето ли се моли да чете,
щом праскови
в безкрая му ще паднат
преди да се научи да краде?
А стълбата, подпряна в колелото,
от стъпките ни свят ще завърти,
защото този сън сладни на допир,
когато го тълкуваш само ти.