Не мигове на слабост
към времето посягат
със спомен да запълнят
свърталището тясно
на почерка изправен.
В мечтите няма извод
за бързо и за бавно,
а листът с две страни
узрява според мен
с илюзия за бяло...
и онзи плод мастилен
докосва вместо сила
усмивката унила
на думичка, която не спасявам.