Страхувам се,
че няма да се промени,
това което има да ми каже
усмивката на Ева.
Нали земята ябълки попива
и онзи лист смокинов
близостта чрез суетата е намерил,
където съска времето
с резерви.
Страхувам се,
че не ребро безкрая връща
на създателя...
и че остава част от част
разбирането за началото,
когато истината се съсирва
на Адам зад тежките клепачи.