Не искам да е грозна светлината,
която ми показва колко струва
мухлясалото след глада коматче,
на сянка под приемливата съвест.

Не искам да се връща разпиляна
усмивката на галещите звуци,
защото танц не може да запали,
преди обувки време да заучат.

Не искам да прилича на маневра
решението - хиксът да е точен
с откъснатата страница в тефтера,
олекнал от безкрая реципрочен.

Не искам да признава поотделно
на изгрева зеницата за чудо,
съгледала ни волни и блажени,
когато от поредното се будим.

И искаш ли сега да ти призная,
че много ми е лесно да не искам...
защото този свят е идеален
единствено, когато...
                                е измислен.