Като дума, която спира
цвета на пейзажа...
Като ъгъл с котка и половина...
Като мен, когато не вярвам,
но се надявам,
че няма себе си да събирам
след тази сутрин и тази вечер,
след следите на всички кумири,
които си имат двойници
по заслуги и милост.
Като име, което налучква
в очите ми тишината,
за да допълни вселенската скука
случайно
и обезателно.