Благодаря ти, че не знам
бъдещето,
че ме изненадваш с мен,
когато се сприятелявам
с болката,
че ме опровергаваш
при загубата на надежда,
че вярваш в силата ми
да съм съгласие
с творбата,
когато гледам, чувам
и докосвам
живота с всичките му грапавини
и топли измерения.
Благодаря ти, че в моето Аз
прашинката светлина засенчва
колебанията
и винаги си продължение!