Когато чуя думата спокойствие,
не се сещам за нищо,
не чувам звук,
не гледам през прозореца
нагоре и надолу,
лицето си не пазя
от безизразност излишна...
защото казаното е въобразимо,
което иска светлината да признае,
макар на времето окото да играе
с вродени мрачни тикове.
Когато чуя думата спокойствие,
спокойно си признавам,
че без аналогии
няма как да я познавам.
 

Един от най-стресиращите изрази е "Запазете спокойствие! " :)

Правих паралели на значенията им, търсих измеренията им...в личен план...
Погледът на следващото поколение ми повлия...
Надявам се моментно :)
Лека вечер ти желая