Обутите на босо...мокасини
не ми убиват даже милиметър,
а рехавата тънка пелерина
заема формата на раменете.
Торбичката, от спомените лека,
побира такт и музика червени.
Деля я с две умислени врабчета,
по-мънички от мен... и по-големи.
Откъснат от невидима градина,
говорещ цвят повдига ми нослето
към онзи свят, където ще отида,
когато търся място под небето.
Безформени от пролетния полъх,
танцуващите рошави антенки,
усмихват ме, че някой зад прозореца
по мен ще съди за студа и времето. 

Готова песен е!

Пък и много обичам някой с ботушки и два чифта чорапки да възкликне насреща ми:
- О, ти си боса!
На което отговарям с въпроса :
- Трябва ли да си приличаме ?!
Майтапът настрана - всеки трябва да е свободен в изборите си, които засягат само него :))
Хубава пролет и слънчице ти желая!

И аз ти желая прекрасна пролет!
Благодаря и затова, че пишеш! :)