Когато слънцето е бавно,
а птиците не гонят сянката от хоризонта,
откосът светъл пълни
медени петунии...
Към бентове се втурват
водни кончета-
свидетели и вестоносци,
да дирижират шарената музика,
която вятъра на нежност учи.
Когато слънцето е бавно
и сянка пред ключето валс танцува
с повода да бъдем будни,
между посоките ревнува
паднало перо от гълъб,
че сме подписали гнездото първи
и времето е изтъняло
като дъха ми, който се изгубва...
Когато слънцето е бавно,
а вярата не е сама и произволна,
от лудост сянката се смее,
и се оглежда в капчица роса -
без корен и корона,
защото знае, че след залез
ще я надживеем.