За да заблудим живота,
който ни заблуждава,
не е достатъчно да сме лековерни,
не е достатъчно
да забием кол в разума,
нито баланс между тях да намерим...
Което зависи от жив,
ще се свие
на топка в окото - за много, за малко.
И ще е всичко, ако открием
себе си между "браво" и "жалко".
Човекът - човек, за още създаден,
човек ще отгледа...ще чуе да вие
плътта и душата на гена изряден
в краката на Бог или богоравен.
И няма да иска да види,
че става, каквото си става.
Внезапен е ножът за сила и устрем,
внезапно безкрая калява.
След време и още големи илюзии
ще бъдем, каквито...желаем и трябва
до вечния мързел.
А свои и чужди, които свещицата палят...
и пламъка носят в мира си,
от хитрост ли молят,
онези, които си тръгват,
да са по реда си?