Изтънява ръбчето на чашата.
Сламката се хваща за удавник.
Времето - с отрязана опашка,
нито е приятно,
нито дразни.
Стъпва диалогът между нотите.
Още не разбира тишината -
педя нежност
как разклаща лодката,
без да се опира на веслата.
Девет братя - шарени и питомни,
вихрят се в небесната си риза.
Пясъкът от речното корито
даже и петичка не облиза.
Няма как, защото са прогледнали
рибите в прозрачно
"няма страшно",
но ако ни вярват, ще заседнат
в нашите мечти за мед и масло.