И изгревът с разтворени ръце
показва ни, че розовото блазни,
когато мракът нещо е отнел,
но някой топлината е запазил.
Препъва се на времето гласът
в моментното на рошавите мисли ,
където има място за сълза,
но някой много тихо се усмихва,
че аз отварям трудните очи
на сянката, която не показвам,
защото знам, че няма да личи
това, което някой ми е казал.