Мечтаеш ли за шумната вода,
когато извор приказки разказва
и пее вярно капчицата с глас
през праговете, патоса да пази?
Мечтаеш ли дъждът да облече
по мярка, нежно... лунната соната
и в жаждата на танц да обрече
замръзналата част на кръговрата?
Мечтаеш ли си, също като мен,
лицето на пчелата да изсъхне,
когато вкуси слънчицето мед
и цвете пред усмивката въздъхне?
Мечтаеш ли си шепичката пръст
да бъде за живота чудна почва...
Еднакво ли обичаме калта?
Еднакво ли сме чисти или мокри?