Дали аз ви дойдох,
или вие ми бяхте на гости?
Този сън ми отне тишината,
която ми дава...
Не говори пръстта,
не говорят студените кости.
Чувам как светлината гори,
помежду ни събрана.
Чувам житния плач да купува
на семето дреха
и водата да води небе
в беззащитния корен.
А светците, които от времето
всичко си взеха,
вместо дъх не болят...
и раздялата земна не помнят.
И защото съм знак,
че кръвта е безумно червена,
търся път към покой,
ако истина топла намеря.
За неравния пулс
ще е сляпо самото спасение,
без онези, които
и глухи го чуваха вчера. 

Чувствам го, като докосване до предците.

Те са с нас и ние сме с тях...