Това недоверчиво утро
от сняг и белота не диша,
и гърлото му свито гъгне
преди награда да поиска,
че се отваря жива стъпка
и боси ангелите ходят,
където светлината с мъка
прощава ледената воля.
В това недоверчиво утро,
разрошено до стръв и дума,
от сняг и белота е гузно
възможното едно на нула,
от сняг и белота е чисто...
змията за крака се моли...
и само аз не гледам хитро
в очите си
мираж какво е.