Когато е била най-болна
доверената моя нота,
възпявали са бели котки,
без въздух, без очи живота.
Разбирали са пет капчука,
че няма път, за да потеглят,
защото минуси подкупват
последната възможна нежност.
Било е постно като кино,
което трябва да забравя,
макар че в този филм го има
и простото, и величавото.
И вече хич не се разпитвам,
дали да вярвам... ще умея.
От мъдрост, патила логично...
и здравият ще оздравее.