Точно толкова -
колкото заслужава,
страхът ми е разноглед.
Аз го съветвам да се надява,
че всичко ще бъде наред.
Той се изгърбва дяволски
и си шие торбичката...
- Алооо, какво ти става? -
Май не си с всичкия си.
Носиш ми все препратки
към дребната безизходица...
Носиш на евтин театър
и ръкопляскаш гордо.
Скърцаш ми с двата зъба,
дето ти чупят орех,
само да те загърбя,
въздуха с глупост тровиш.
Муза си - най-безплатната,
в куци въображения.
Смях ме е. Дай нататък...
Бъди луд вместо времето.
Ще се подпра на нерва ти,
в градус ще се загледам...
Губиш се тихо... следвайки
мнимата си победа.