Прозрачна съм.
С ръка върху реда.
С език прехапан,
но с око пред хаоса.
И не променям
леката вода.
През мен се вижда
всичко недоказано.
На истината
нищо не дължа.
На себе си дължа
каквото имам.
И чужда ми е
колкото си ще
небрежната
човешка пантомима
пред сянката,
която се кълне.