И ти ли носиш рани под дъжда,
та белезите прави да зараснат.
На гладката ти кожа не държат
перото и мастиленият татус.

Невидимата мисъл е без глас,
повторена за лудо и за приказ,
но кой я контролира - не разбрах,
когато да я спъна... се опитах.

Така е поносима странността,
в която всяко търсене се лута.
Цигара паля право от свещта,
обикнах вчера случката от утре.