Не се страхувам, че ще поделим
магарето и космоса,
че ще изкъпем с морната вода
и паметника дребен,
а после с неми сенки ще отхапем
напуканите устни от солта
на времето...
Не се страхувам, че ще преброим ключетата,
за да забравим как
око пред мрак не мига...
Страхувам се, че свършват редовете,
а не разбра мастилото. 

мастилото без редове, на празен лист ще зарисува.

Бъди вдъхновена!;)