На крачка от окото, скрило бурята,
се връзват ветрове
с криле на възел.
Делят ме с мен от залеза до църква.
Камбани бият на небето в гърлото,
а в дългата вода попива въздух.
Не дишай!
Забрави, че си го правил
по някаква прична несъзнателна.
Прекъсва токът.
Свещите се давят.
Мирише на винО на мрака расото.
Стените глухи трудно ще излъжеш
с облегнати на тях внезпни думи...
Но в бурята...
Там винаги е музика,
която всеки сляп ще изтанцува. 

Чудесен стих- нещо като урок по поезия!

Ако се почувствам научена, ще оповестя, но няма опасност да се случи:) лека и усмихната вечер!

като вълшебен маг стопява възела с невидимо докосване, че грях е да са вързани крилата.