Часовникът наднича в огледалото
и всичките му цифри се вълнуват,
стрелките са забравили началото,
в движението образа си губят.
А центърът - окото безразлично,
на себе си не вярва и не мига.
Сега, сега танцува безгранично
и бъдещето миналото стига.
Естествена и млада ми се струва
отмерената с почести реалност,
в която се намирам и се чудя,
а сребърни очи ме преразказват.
За сянката е чисто и блажено,
на фона ми дори не остарява...
но тръгна ли си, ще си тръгне времето,
което светлината побеждава. 

стрелките ще избързат в прегръдка сетна да се слеят, с последен удар победата светлинна да бележат.

Човек разбира от тях това, което носи в себе си.
А здравото око води смисъл! Хубав ден да имаш и настроение!