По-лесно е мъгла да дирижирам,
отколкото да си въртя на пръста
езика, който вече не разбирам...
Завиждам им на облаците. Гъсти са.
Нали е тънка бримката на мислите,
които ме понасят хаотично...
От смешки недоказани им писна.
Завиждам им, че властват емпирично.
Отпуска черга старата походка,
но все наляво фактите накуцват.
Цигарата ми - атестат и допинг.
Завиждайки, без дим ще я допуша.
И колкото да целя нова схема
за смисъла невидим и безгрижен,
оставам будна в НЛО-то с Шекспир...
Завиждайте ми. Просто ми завиждайте! 

при тебе в НЛО-то ще се метна, да пожелаем "...цвят от свежите цветя, за да живее вечно красотата..."