Не гадая с късмета на блажната баница
как отворени дните ще гледат за Имане,
от което зависи на следваща страница
да се помнят с мастилото винено.
Ще им свети по малко от всеки урок,
в който детството крие, че още е детство,
а гласът ми пораснал признава, защо
остарява дори неизпятата песен.
Чернова не написва раненият сняг,
в който крачат кръстосани шум и молитва -
чистотата внезапна те само мърсят...
И с каквото се случи - ще свикнат.