Повтаря уличният музикант
най-чуваната песен,
за да забрави звуците бездомни,
за да помести милост на монета
в илюзията за спокойствие.
А времето танцува доброволно
в очите на слепците, победило...
Не му напомняйте! Не си напомняйте,
че полуживите в полусмъртта са силни.
Сърдит от нежност, болен от предчувствия -
за белия апокалипсис се тревожи,
изпросилият от небето дъно,
хартиен кораб...
И само знак и знак следи врабчето,
трощицата с крилете си подписва,
защото винаги сме там, където
невидимата истина е рискът.