Забравила съм може би за дните,
в които доброволно остарях,
за другите, в които се опитвах
от бръчките си да оформя смях,
за буйната коса, която шапка
и фибичка дори не изтърпя,
а след това цветът й бе боята...
и гребенът - приятелят разбран.
Забравила съм колко много значат
за грижата година и момент
и колко разточително прекрачват
запомненото с мен или без мен.
Не вярвам в равносметки належащи.
Оценката ми времето мени.
Прехапвам мисълта си, щом пресмята
колко и доколко, и дали...
Зная, че в окото ми остана
светлото беззъбо петънце...
В дясното ли беше, или в лявото? -
Цяла да ме побере.