То има цвят на всички цветове
и звук на търсеща трева летяща котва,
завива му се свят от три до пет,
когато не очаква да го стопля,
когато най-разсеяно мълча
за мястото му в погледа ми ясен
и тайно подозирам, че така
към бъдещето лесно го изпращам.
Какво е днес, дали ще разбере?
Чета му вдъхновенията скришом.
И робството ми ако побере,
ще бъда в свободата си излишна.
То може да усеща, че греша
и грешките ми да прости до края...
Дори и с някой да го споделя,
единствено пред Бог ще го призная.