От тъмно до тъмно
прескачаме светлината
с ръждивата въртележка,
с ключа от петте ъгъла
и с натежали по важност -
шал, ботуши и шапка,
по топла рецепта.
Носим криви очи,
непризнали за дом
равнината.
От тунела излизаме с глас
срещу лудия градус
на вятъра.
На вода се обляга стремежът
да бъдем такива,
каквито ще се запомним,
ако сме живи.