Минава през стената на съня ми.
Покланя се на цветна тишина.
Забравя колко тежък е тютюнът
от влагата на жаления свят.
Облича си последната ми тайна.
Отгоре гледа голото дърво,
и кой апокалипсис да предскаже,
когато дишам с негово ребро.
Разбирам, има навик да измества
онези обещания кармични...
и сигурна съм, всичко му е лесно,
защото ме научи да обичам.