Отварят се скобите и се превръщат в сняг
неродените проби и грешки.
Крачките, миражите, онзи спасителен бряг -
дишат на минус два метра.
И не са нещо повече от привързаност нотите,
почукали върху преспите с чудо.
А в главата на времето въпросителен кошер
по неволя с танца се свързва,
за да търси в коктейл от насъщни признания
белотата, която не трепва
пред белезите на дълбоката сянка,
които не си пресметнал.